РИОСВ Хасково

Министерство на околната среда и водите

Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Хасково

неделя, 18.08.2019 г.
Контакти

Адрес: 6300 Хасково,
ул. "Добруджа" 14

тел: 038/ 60 16 34
038/ 60 16 23 - връзки с обществеността
факс: 038/ 60 16 11
ел. поща: [email protected]

Банкова сметка

БАНКА: ТБ OББ АД
IBAN: BG44UBBS80023110028210
BIC: UBBS BGSF

Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал във фронт офис на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

Други

 2019
 август (1)
 юли (3)
 юни (5)
 май (8)
 април (5)
 март (4)
 февруари (4)
 януари (13)
 2018
 2017
 2016
 2015
 2014
 2013
 2012
 2011
 2010
 2009
 2008
 2007
 2006

Международен ден на биологичното разнообразие- 22 май
19/05/2014

"Островно биоразнообразие"

Международният ден на биологичното разнообразие - 22 май е провъзгласен от Организацията на обединените нации, с цел да се повиши обществената осведоменост, ангажираност и подкрепа по въпросите на биологичното разнообразие. На този ден през 1992 г. Общото събрание на ООН приема текста на Конвенцията за биологичното разнообразие. Темата на Международния ден на биологичното разнообразие за 2014 г. е „Островно биоразнообразие“.

Островите и обграждащите ги крайбрежни водни зони представляват специфични по рода си екосистеми, обитавани често от растителни и животински видове, които не могат да бъдат видяни никъде другаде по света. Изолираността и специфичните условия са довели до развитието на уникални растителни и животински съобщества. Това биологично разнообразие определя културната идентичност и обезпечава съществуването на 600 милиона островни обитатели– една десета от световното население. 

Защо е важно запазването на островното биоразнообразие?
Много от островитяните са част от общности със самобитна култура, традиции и начин на живот, тясно свързани с уникалната природа на техните острови. Тези хора разчитат за своите нужди основно на местни видове културни растения. Това ги прави зависими от природните ресурси в тяхното непосредствено обкръжение.

Островите приютяват огомен брой разнообразни екосистеми, всяка от които с характерно и, често уникално, биоразнообразие. Те осигуряват на местното население храна, прясна вода, дървесина, растителни влакна, лекарства, гориво, сечива, както и други важни суровини. Островните екосистеми допринасят също за поддържането на екосистемните функции: осигуряват защита срещу природни бедствия, поддържат цикъла на хранителните вечества, образуването на почвите, регулирането на климата.

Тук трябва да бъдат добавени възможностите за изследвания и обучение, както и потенциала на тези екосистеми за осигуряване на възможности за туризум, отмора и постигане на душевна хармония. Въпреки своето богатство и разнообразие, островните екосистеми са силно уязвими.

Островните икономики, специално икономиките на малките развиващи се островни държави са силно уязвими поради липсата на икономически алтернативи и фактори като малко население, малки икономики, недостатъчен административен капацитет, отдалеченост от големите пазари, уязвимост от природни бедствия и климатични промени (покачване на морското равнище в резултат на глобално затопляне), високи трнспортни разходи, ограничени възможности за диверсификация на производството и износа, зависимост от международните пазари и уязвимост на икономиката при възникването на външни икономически кризи.

Биологичното разнообразие е основен компонент при обезпечаването на продоволствената сигурност на местното население, особено за населението на  малките развиващи се островни държави. Малките острови обикновено са обградени от обширни шелфове, които приютяват голямо биологично разнообразие и са основни източници на приходи от риболов и туризъм. Освен зона за риболов, крайбрежните плитчини и рифове осигуряват защита от наводнения и предпазват бреговата ивица от разрушаване. Плитчините са място за размножаване на много океански животински видове където младите екземляри намират храна и укритие от хищниците. Общите ползи от всички островни крайбрежни зони се отценяват на 375 милиарда долара годишно. Съхраняването на островното биоразнообразие е жизнено важно не само за островните обитатели. Островите са хранилища на генетична информация за еволюцията на местните видове. Тази информация е наследство на цялото човечество. 

Често се отбелязва фактът, че островите притежават богатство от биологично разнообразие непропорционално на тяхната площ, тоест островите притежават повече видове на единица площ в сравнение с континентите. Това дава основание островите да бъдат определяни като „горещи точки“ на биоразнообразие и да бъдат считани за важни места за консервация на растителни и животински видове.

Що е това островно биоразнообразие?
Обяснението на островното биоразнообразие следва да се започне с определението за остров. Накратко, островът е парче земя, заобиколено от вода. Островите, разположени в морета могат да бъдат категоризирани по много начини, включително чрез тяхната площ, височина, разстояние от най-близкия континент, дали са обитавани или не; брой на жителите, както и чрез политически и демографски критерии, въведени за да бъдат идентифицирани малките островни развиващи се държави; островите също така, могат да бъдат континентални (свързани със сушата ) или океански (тези, които се издигат от морето в резултат на коралови натрупвания, вулканична дейност или тектонични сили.

От гледна точка на биоразнообразието, растителните и животински съобщества на островите са неповторими. Растение или животно може да стане островен обитател по няколко начина: в резултат на отделянето на части от сушата в процеса на образуване на континентите (това важи за големите континентални острови); с помощтта на силни ветрове, морски течения или ако бъде пренесено от птиците.

В условия на последваща продължителна изолация, еволюцията на островните видове може да протече твърде различно, да се развият необикновени адаптационни механизми и, в резултат на това, островните обитатели, били те животни или растения, често придобиват необичайни характеристики като гигантизъм, нанизъм (индивиди с малки размери), загуба на способност за летене (при птици и насекоми), загуба на способност за разпространение на семената и на механизми за защита от хищници и др. Генетичното разнообразие и размерът на популациите са ограничени, а видовете остават съсредоточени в малки затвотени територии.

В резултат на уникалната им еволюционна история, много видове, обитаващи островите, са ендемити (не се срещат никъде другаде). Концентрацията на ендемични видове на островите е по-голяма от концентрацията им на континентите. По правило, процентът на ендемичните видове спрямо общия брой видове, нараства с увеличаване на изолацията, и е правопропорционален на площта, топографското разнообразие и  отдалечеността на островите. Остров Куба е дом на 18 вида ендемични бозайници, докато континенталните Гватемала и Хондурас се обитават от само по три вида ендемични бозайници. Остров Мадагаскар е дом на повече от 8 000 ендемични вида, което го прави държавата с най-голям брой регистрирани ендемични видове в суб-Сахарска Африка.

Съхраняване на островното биоразнообразие – какъв е проблемът?
Уникалните характеристики на островното биоразнообразие са основната причина то да бъде толкова уязвимо. Въпреки разнообразието и високия процент на ендемизъм, островните видове, по правило, имат много малка численост, което ги поставя в потенциален риск от изчезване. Освен това, поради ограничените способности за разпространение  и липсата на конкуренция от други видове, островните обитатели развиват стратегии за оцеляване, насочени по-скоро към изграждане на съвместна зависимост, коеволюция и мутуализъм с ограничен брой местни видове, отколкото към развитието на универсални защитни механизми срещу разнообразни хищници и конкуренти. В резултат на това, много островни видове са изчезнали или са застрашени от изчезване. Като по правило, процентът на изчезналите и изчезващи видове, спрямо общия брой е по-висок при островните видове, отколкото при континенталните такива. Половината от изчезналите видове животни, включително най-малко 90% от изчезналите видове птици за последните четири века, са били островни обитатели.

Загубата на биологично разнообразие на островите е сериозен проблем.  Последните изследвания в областта показват, че островните екосистеми са сред най-застрашените в света поради малкия брой представители от съставляващите ги видове, тяхната отдалеченост и лесно нарушимо екологично равновесие. Очаква се скоростта на загуба на биологично разнообразие при островните екосистеми за в бъдеще да се запази или да нарастне. Основен двигател на този процес ще бъде кумулативният ефект от климатичните промени и еутрофикацията на океанските води, съчетани със засилващата се свръх-експлоатация на прородните ресурси, унищожаване на местообитания и все по-масираното навлизане на инвазивни видове.

Какви са основните заплахи за островното биоразнообразие?
През изминалия век, островното биоразнообразие е било подложено на силен натиск, като причина за това са:

Инвазивните чужди видове са сред основните заплахи за биоразнообразието на повечето острови и причиняват сериозни екологични и икономически щети и високи социални разходи. Тъй като островните видове са малки, високо специализирани и беззащитни срещу потенциални хищници и конкуренти, островите са особено чувствителни към въздействието на нашествениците. На много острови в момента броят на чуждите растителни видове и висши гръбначни животни е равен, или даже превъзхожда, броя на местните видове. На Галапагоските острови, например, броят на чуждите растителни видове се е удвоил за 10 години от 240 на 483 вида и сега те представляват 45 % от флората на острова.

Туризмът е основната икономическа дейност в голяма част от малките островни развиващи се държави.  Когато се развива неконтролирано, обаче,  той може да бъде основната причина за влошаване на състоянието и разрушаване на екосистемите и чрез: 1) унищожаване на местообитания за развитието на инфраструктурата; 2) въвеждане на инвазивни чужди видове; 3) деградация на местообитания, причинена от повишено количество на генерираните отпадъци; 4) увреждане на местообитанията, в резултат на развлекателни дейности.

Изменението на климата: Най-значимите въздействия от изменението на климата са повишаване на  морското равнище и покачване температурата на морската повърхност. Тъй като повечето малки острови имат ниски и обширни крайбрежия, както и висока концентрация на населението в крайбрежните зони, островите са изключително уязвими по отношение на повишаване на морското равнище. Експертите прогнозират, че средното морско равнище може да се повиши с до 21 см до 2025 г. и 66 см до 2100 г., което ще доведе до наводнения, заливане на крайбрежия, брегова ерозия и силно негативно въздействие върху островните икономики. Покачването на морското равнище може да предизвика проникване на солени води в сладководните водни лещи и да доведе до проблеми в снабдяването с вода и до загуба на земеделска земя.
Учените прогнозират, че до края на 21 век, средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с 1.4-5.8 ° C. Повишаването на температурата на морската вода причинява избледняване на коралите, което се отразява отрицателно върху рибите, гъбите, гигантските миди, черупчестите безгрубначни и други морски обитатели, които обитават рифовете. В резултат на това, сигурността на прехраната и икономиките на островите, които са до голяма степен зависими от морските екосистеми, ще бъдат негативно засегнати.

Природни бедствия: Малките острови страдат прекомерно от природни бедствия, като циклони, бури, вулканични изригвания, земетресения, горски пожари, свлачища, продължителни засушавания и големи наводнения. Тропическите циклони, наричани също урагани или тайфуни, са често явление за островите. Очаква се те да се увеличат, поради изменението на климата и влошаването на околната среда. Тези събития и техните последици са причина за повишена смъртност на дивите животни, в резултат от недостиг на храна, стрес, провал на размножаването и влошаване на условията в местообитанията.
Според едно скорошно проучване, здравите коралови рифове предоставят на съседните брегове най-малко два пъти по-голяма защита от разрушителните вълни цунами, отколкото нарушените или мъртви рифове.

Свръхексплоатацията на ресурсите и неустойчиво потребление: Свръхексплоатацията на ресурсите е една от основните причини за загубата на биоразнообразие в островните екосистеми. Например, свръхуловът е причинил значително намаляване на рибните популации на кораловите рифове в много райони, които могат да имат дълготрайни негативни екологични последствия рифовете. В Тихия океан силно са засегнати кокосовите раци, гълъбите, плодовите прилепи, както и някои едри птици, които са традиционни източници на храна.

Замърсяването с отпадъци: Нарастването на замърсяването с течни и твърди отпадъци, вкл. от земеделието, причинява деградация на речните и крайбрежните води, нарушава и унищожава островните местообитания и има неблагоприятни последици върху рекреацията и риболова. Твърдите отпадъци (пластмаса, картон, хартия и метали) през последното десетилетие създават повече проблрми от органичните отпадъци.

Какво е необходимо да се направи, за да се запази островното биоразнообразие?
През последните години въпросът е разглеждан на редица международни форуми. На Срещата на Обединените нации за околната среда, състояла се в Рио де Жанейро през 1992 г. е взето решение екологичните проблеми и произтичащата от тях заплаха за устойчивото развитие на малките развиващи се островни държави и островите, обитавани от малки местни общности, да бъдат разгледани приоритетно, като последните получат специален статут. Две години по-късно на Конференция за устойчиво развитие на малките и развиващи се островни държави, под егидата на ООН е съставен План за действие. В документа са посочени четиринадесет приоритетни направления по които трябва да бъдат съсредоточени бъдещите усилия сред които съхраняване на островното биоразнообразие, борба с глобалното затопляне, запазване от изчезване на ценни видове, сортове и породи растения и животни, включително и съхраняването при специални условия на размножителен материал от тях. В рамките на плана за действие е поставен приоритет върху екологичното образование и привличането на местните общности в дейностите по съхраняване на биологичното разнообразие. 

Островно биоразнообразие - Работна програма на Конвенцията за биологично разнообразие.
Тъй като се счита, че на най-голям риск са изложени океанските острови и в частност малките островни развиващи се държави, Конвенцията за биологичното разнообразие има специална програма, насочена към опазване на островното биоразнообразие.

Програмата е приета на Осмата среща на Конференцията на страните по Конвенцията за биоразнообразие (Бразилия, март 2006 г.), и е първата по рода си Работна програма, посветена изцяло на уникалността и уязвимостта на островното биоразнообразие (решение VIII / 1). Нейната цел е да съдейства за значително намаляване скоростта на загуба на островно биоразнообразие до 2010 г. и след това, като принос към намаляването на бедността и устойчивото развитие на островите и, в частност, на малките островни развиващи се държави. Работната програма определя 50 специфични за островите приоритетни действия, организирани в 11 цели и седем тематични области:
1. Защита на компонентите на биоразнообразието
2. Насърчаване на устойчивото потребление
3. Справяне със заплахите за биоразнообразието
4. Поддържане на стоки и услуги от биоразнообразието в подкрепа на човешкото благополучие
5. Защита на традиционните знания и практики
6. Осигуряване на справедливо и равнопоставено поделяне на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси
7. Предоставяне на адекватни финансови ресурси

Понастоящем усилията, в рамките на Конвенцията за биологично разнообразие, са насочени към изпълнение на Работната програма за островното биоразнообразие. Тя се оценява като важен инструмент за подпомагане на островните държави и, особено на малките развиващи се островни държави, за опазването на биоразнообразието и съдействие за устойчиво развитие на техните икономики. Тези дейности са насочени главно чрез Глобалното партньорство за островите (GLISPA), което работи в сътрудничество с Комисията за устойчиво развитие на ООН и е признато от Конференцията на страните като един от механизмите за изпълнение на Работната програма за островното биоразнообразие (Решение IX/21).

Научете повече:
- На Земята има 175 000 острова, които приютяват 600 млн. Жители – 1/10 от населението на планетата;
- Островите и техните океани представляват 1/6 от цялата площ на планетата;
- Повече от 2/3 от страните по света са разположени върху острови;
- Повече от 1/2 от 25-те застрашени от бедствия страни в света, се класифицират като малки островни развиващи се държави;
- Общите ползи от всички островни крайбрежни зони се отценяват на 375 милиарда долара годишно;
- Здравите коралови рифове предоставят на съседните брегове най-малко два пъти по-голяма защита от разрушителните вълни цунами, отколкото нарушените или мъртви рифове;.
- Островите и прилежащите им морета и океани приютяват: 
- много от най-уникалните изолирани естествени екосистеми;
- повече от 1/2 от световното морско биоразнообразие;
- 1/3 от  най-богатите на биоразнообразие зони на Земята;
- 70% от „горещите точки” на кораловите рифове;
- Остров Мавриций има висока степен на ендемизъм - 70% от висшите растения, 80% от птиците, 90% от влечугите са ендемични;
- 64% от всички изчезнали видове са обитавали острови;
- Счита се, че през последните 400 години са изчезнали 724 вида животни, 1/2 от тях са били островни обитатели;
- През последните 400 години са регистирани 724 изчезнали вида животни, 1/2 от тях са били островни обитатели;
- Най-малко 90% от видовете птици, изчезнали през последните 400 години, са островни обитатели;
- Счита се, че около 20% от местните видове, населяващи о-в Мавриций са изчезнали още преди той да бъде заселен от човека. Причина за това са били котки и плъхове, попаднали на острова в резултат на корабокрушения;
- Инвазивни чужди видове (ИЧВ) причиняват значителни щети върху биоразнообразието и икономически загуби на островни държави: 
- Броят на чуждите растителни видове на Галапагоските острови, се е удвоил за 10 години от 240 на 483 вида и сега те представляват 45 % от флората на острова;
- Инвазивното насекомо Maconellicoccus hirsutus се разпространява бързо в целия Карибски басейн, като годишно биват обхващани нови 2-3 острова;
- Американската норка (Neovison vison ) е била внесена в Исландия през 1931 г. за ползване от кожухарската промишленост. Още на следващата година се констатира, че има избягали екземпляри от фермите, а през  1937 г. е регистрирано размножаване на вида в природата. За около 40 години норката изцяло колонизирана крайбрежните райони на Исландия, променя местните хабитати и става причина за изчезването на някои местните видове, всред които птиците Rallus aquaticus и Podiceps auritus;
- Гренада е докладва загуби от 18.3 милиона щатски долара, дължащи се на инвавзивното насекомо Maconellicoccus hirsutus, което е вредител по растенията (земеделски култури и гори). Само разходите за контрол се оценяват на над един милион долара. Островните държави Тринидад и Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини също отчитат загуби за милиони щатски долари, причинени от въздействието на ИЧВ върху селското и горското стопанство.

Повече информация можете да намерите на интернет адрес:
https://www.cbd.int/island/pow.shtml