РИОСВ Хасково

Министерство на околната среда и водите

Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Хасково

неделя, 19.05.2019 г.
Контакти

Адрес: 6300 Хасково,
ул. "Добруджа" 14

тел: 038/ 60 16 34
038/ 60 16 23 - връзки с обществеността
факс: 038/ 60 16 11
ел. поща: info@riosv-hs.org

Банкова сметка

БАНКА: ТБ OББ АД
IBAN: BG44UBBS80023110028210
BIC: UBBS BGSF

Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал във фронт офис на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

Други

 2019
 май (7)
 април (5)
 март (4)
 февруари (4)
 януари (13)
 2018
 2017
 2016
 2015
 2014
 2013
 2012
 2011
 2010
 2009
 2008
 2007
 2006

Световен ден на влажните зони- 2 февруари 2014 г.
30/01/2014

Влажни зони и земеделие: Партньори за растеж”

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони – Рамсарска конвенция. 2014 г. е обявена от ООН за Международна година на фамилното земеделие. В тази връзка темата на кампанията за отбелязване на 2 февруари – Световния ден на влажните зони е „Влажни зони и земеделие: Партньори за растеж”.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно конвенцията, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.
 

Влажните зони предоставят редица екосистемни услуги, като:
- Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни. 
- Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяават водните запаси и похранват подпочвените води. 
- Особенно ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел. 
- Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води. 
- В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени. 
- Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие. 
- Предлагат добри условия за отдих и туризъм.

Влажните зони са използвани за селското стопанство в продължение на хилядолетия, особено крайречните влажни зони и заливните участъци на реките, където почвите са плодородни и водата е в изобилие. Всъщност влажните зони допринасят много за развитието на важни културни ценности в отделни региони по света, но в същото време пресушаването на влажните зони и превръщането им в обработваеми земи става все по-разпространено и ефективно. В някои региони на света повече от 50 % от торфищата, блатата, крайречните и заливните участъци на реките, както и крайбрежните езера са загубени именно поради пресушаването на тези зони и превръщането им в обработваеми земи.

Влажните зони са източник на храна и редица други селскостопански продукти, като билки, горива и др., благодарение на редица селскостопански дейности, които се осъществяват пряко в границите им, като: оризищата, пашата в крайбрежните блата, както и провеждането на редица селскостопански и аквакултурни дейности в сезонно заливаеми влажни зони. В същото време влажните зони имат и косвено значение за селското стопанство, например чрез осигуряване на плодотворни почви и като сигурен източник на вода с добро качество.
В България, в началото на 20-ти век влажните зони са покривали 2 % от територията на страната, като в момента са намалели 20 пъти. Много от тях са пресушени, разорани или застроени, без да бъде оценена важността им. Най-сериозно са пострадали блатата и мочурищата около река Дунав, Черно море, Тракия и Софийското поле. Нарушено е естественото течение на всички наши големи реки.

Именно по този начин след 30-те години на миналия век, Драгоманското блато е било пресушено с изграждането на 11 отводнителни канала и помпена станция. Резултат от това е загубата на множество редки растения и животни – красивата водна лилия /Nymphaea alba/, дребната мехурка /Urticularia minor/ и дребният ръждавец /Potamogeton pusillus/, а насекомоядното растение алдрованда /Aldrovanda vesiculosa/ и калдезията /Caldesia parnassifolia/, които се срещали единствено тук, изчезват напълно от нашата страна. Изчезват и много видове птици, между които жерави, чапли и патици. В началото на 90-те години се прекратява отвеждането на водите и започва възстановяване на естественото екологично състояние. Започват и редица природозащитни дейности в района, провеждани от Сдружение за дива природа Балкани, с подкрепата на Министерството на околната среда и водите и местните власти. Сега влажната зона е на път да се превърне в единствената естествено възстановена влажна зона в страната.

Днес „Карстов комплекс Драгоманско блато” е една от 11-те влажни зони с международно значение в страната. Влажната зона е местообитание на редица редки и защитени растителни и животински видове. В комплекса са описани 256 вида птици, представляващи 61 % от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 11 вида влечуги, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. Комплексът е важно местообитание и за редица видове пеперуди и водни кончета, с европейско и световно значение. Това е и най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната.

В списъка на конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 35 487,2 ха, представляващи 0,32 % от територията на страната. Това са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”.  

Световният ден на влажните зони ще бъде отбелязан традиционно в страната с информационни и образователни кампании с активното участие на ученици, училища, детски градини и университети, които ще представят открити уроци, изложби, презентации, брошури и листовки и други инициативи.

РИОСВ- Хасково кани детските и учебни заведения на територията на областите Хасково и Кърджали да се включат със свои и съвместни образователни инициативи по повод отбелязването на Световния ден на влажните зони, който е първият празник от природния календар за годината.

Своите инициативи в кратък текст със снимки очакваме да споделите с нас до 10.02.2014г. на е-адрес: pr_riosv_hs@abv.bg. Повече информация за Световния ден на влажните зони можете да намерите на страницата на Рамсарската конвенция – www.ramsar.org.