РИОСВ Хасково

Министерство на околната среда и водите

Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Хасково

четвъртък, 18.07.2019 г.
Контакти

Адрес: 6300 Хасково,
ул. "Добруджа" 14

тел: 038/ 60 16 34
038/ 60 16 23 - връзки с обществеността
факс: 038/ 60 16 11
ел. поща: info@riosv-hs.org

Банкова сметка

БАНКА: ТБ OББ АД
IBAN: BG44UBBS80023110028210
BIC: UBBS BGSF

Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал във фронт офис на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

Други

 2019
 юли (3)
 юни (5)
 май (8)
 април (5)
 март (4)
 февруари (4)
 януари (13)
 2018
 2017
 2016
 2015
 2014
 2013
 2012
 2011
 2010
 2009
 2008
 2007
 2006

Световен ден на влажните зони- 2 февруари 2014 г.
30/01/2014

Влажни зони и земеделие: Партньори за растеж”

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони – Рамсарска конвенция. 2014 г. е обявена от ООН за Международна година на фамилното земеделие. В тази връзка темата на кампанията за отбелязване на 2 февруари – Световния ден на влажните зони е „Влажни зони и земеделие: Партньори за растеж”.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно конвенцията, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.
 

Влажните зони предоставят редица екосистемни услуги, като:
- Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни. 
- Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяават водните запаси и похранват подпочвените води. 
- Особенно ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел. 
- Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води. 
- В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени. 
- Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие. 
- Предлагат добри условия за отдих и туризъм.

Влажните зони са използвани за селското стопанство в продължение на хилядолетия, особено крайречните влажни зони и заливните участъци на реките, където почвите са плодородни и водата е в изобилие. Всъщност влажните зони допринасят много за развитието на важни културни ценности в отделни региони по света, но в същото време пресушаването на влажните зони и превръщането им в обработваеми земи става все по-разпространено и ефективно. В някои региони на света повече от 50 % от торфищата, блатата, крайречните и заливните участъци на реките, както и крайбрежните езера са загубени именно поради пресушаването на тези зони и превръщането им в обработваеми земи.

Влажните зони са източник на храна и редица други селскостопански продукти, като билки, горива и др., благодарение на редица селскостопански дейности, които се осъществяват пряко в границите им, като: оризищата, пашата в крайбрежните блата, както и провеждането на редица селскостопански и аквакултурни дейности в сезонно заливаеми влажни зони. В същото време влажните зони имат и косвено значение за селското стопанство, например чрез осигуряване на плодотворни почви и като сигурен източник на вода с добро качество.
В България, в началото на 20-ти век влажните зони са покривали 2 % от територията на страната, като в момента са намалели 20 пъти. Много от тях са пресушени, разорани или застроени, без да бъде оценена важността им. Най-сериозно са пострадали блатата и мочурищата около река Дунав, Черно море, Тракия и Софийското поле. Нарушено е естественото течение на всички наши големи реки.

Именно по този начин след 30-те години на миналия век, Драгоманското блато е било пресушено с изграждането на 11 отводнителни канала и помпена станция. Резултат от това е загубата на множество редки растения и животни – красивата водна лилия /Nymphaea alba/, дребната мехурка /Urticularia minor/ и дребният ръждавец /Potamogeton pusillus/, а насекомоядното растение алдрованда /Aldrovanda vesiculosa/ и калдезията /Caldesia parnassifolia/, които се срещали единствено тук, изчезват напълно от нашата страна. Изчезват и много видове птици, между които жерави, чапли и патици. В началото на 90-те години се прекратява отвеждането на водите и започва възстановяване на естественото екологично състояние. Започват и редица природозащитни дейности в района, провеждани от Сдружение за дива природа Балкани, с подкрепата на Министерството на околната среда и водите и местните власти. Сега влажната зона е на път да се превърне в единствената естествено възстановена влажна зона в страната.

Днес „Карстов комплекс Драгоманско блато” е една от 11-те влажни зони с международно значение в страната. Влажната зона е местообитание на редица редки и защитени растителни и животински видове. В комплекса са описани 256 вида птици, представляващи 61 % от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 11 вида влечуги, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. Комплексът е важно местообитание и за редица видове пеперуди и водни кончета, с европейско и световно значение. Това е и най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната.

В списъка на конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 35 487,2 ха, представляващи 0,32 % от територията на страната. Това са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”.  

Световният ден на влажните зони ще бъде отбелязан традиционно в страната с информационни и образователни кампании с активното участие на ученици, училища, детски градини и университети, които ще представят открити уроци, изложби, презентации, брошури и листовки и други инициативи.

РИОСВ- Хасково кани детските и учебни заведения на територията на областите Хасково и Кърджали да се включат със свои и съвместни образователни инициативи по повод отбелязването на Световния ден на влажните зони, който е първият празник от природния календар за годината.

Своите инициативи в кратък текст със снимки очакваме да споделите с нас до 10.02.2014г. на е-адрес: pr_riosv_hs@abv.bg. Повече информация за Световния ден на влажните зони можете да намерите на страницата на Рамсарската конвенция – www.ramsar.org.