РИОСВ Хасково

Министерство на околната среда и водите

Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Хасково

сряда, 24.04.2024 г.
Контакти

Адрес: 6300 Хасково,
ул. "Добруджа" 14

тел: 038/ 60 16 34
ел. поща: [email protected]

Банкова сметка

БАНКА: ТБ OББ АД
IBAN: BG44UBBS80023110028210
BIC: UBBS BGSF

Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал във фронт офис на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

Други

 2022
 2021
 2020
 2019
 2018
 2017
 2016
 2015
 2014
 2013
 2012
 2011
 2010
 2009
 2008
 2007
 2006
 -0001

Как да действаме когато намерим бебе на птичка или на диво животно?
20/06/2010

Съвети как най-добре да се действа в подобни ситуации дава екипът на "Зелени Балкани", който разпространи през този месец подробни указания по темата.

През пролетно- летния сезон много хора намират бедстващи бебета животни и в повечето случаи това ги изправя пред редица въпроси. Често добросъвестни граждани търсят помощ за спасяване на бебе птица или животно в регионалната екоинспекция. Как да помогнем на дивия мъник, към кого да се обърнем, кое е най-добро за него? На всички тези въпроси се опитваме да отговорим в текста по-долу. Надяваме се да бъдем полезни и да успеем заедно да помогнем на повече бебета животни в беда. Когато намери бебе птичка извън гнездото първата реакция на човека е да я вземе, защото смята, че тя е в беда. Това, обаче, не важи за всички птички. Някои от тях обитават гнездото си за съвсем кратко и после тръгват "да изследват света" около него, скачайки от клон на клон. Често те падат на земята, но родителите им ги намират по звуците, които издават, и продължават да се грижат за тях. Естествено, когато това става в градовете, много от тези птички стават жертви на кучетата, котките и превозните средства. Когато става въпрос за спасяване на бебета птички, на първо място трябва да имате предвид, че всеки случай е индивидуален и за всеки се преценява съвкупност от обстоятелства. Затова, запишете си телефоните на Спасителния център за диви животни и ако се случи да намерите такава птичка, позвънете за съвет преди да предприемете каквото и да било, освен ако не се изисква спешна реакция. Ето някои общи насоки как се действа при различните видове птици:

Нощни грабливи птици- сови: В определен етап от живота си пухените бебета сови напускат гнездото и започват да изследват света още преди да могат да летят. Този факт им навлича сериозни неприятности, защото ги излага на опасности, с които те не могат да се справят сами и на които често стават жертва. Щъкайки по клоните в търсене на интересни нови приключения, те често падат на земята. Противно на очакванията на хората, обаче, родителите не могат да вземат малкото и да го вдигнат. Краката им са снабдени с много остри нокти за хващане на храната, така че, ако го правеха, биха наранили малкото. Вместо това, преданите родители продължават да хранят палавите си деца и на земята. Малките издават звуци, с които посочват местонахождението си на родителите. Ако намерите бебе сова паднало на земята, най-добре го качете на някой по-висок клон и родителите ще продължат да си го гледат. Разбира се, когато става въпрос за някой оживен район в парка, където много хора разхождат кучетата си, опасността да падне пак малкото и да бъде атакувано от кучетата е реална. Всеки случай е сам за себе си и следва да се решава отделно. Ако, обаче, човек прецени, че на мястото, където е, има голяма вероятност тя да не оцелее, тогава може да бъде взета. Ако се налага да нахраните совичката в домашни условия, използвайте само сурово пилешко месо, нарязано на малки парченца, натопени във вода. Избягвайте да давате вода отделно със спринцовка, защото рискувате да влезе в трахеята на птицата, чийто отвор е отдолу в устната кухина. Ако птицата отказва да яде самостоятелно, месото се пъха с пинсета в устата. Ако се налага да прекара някакво време при вас, докато я изпратитекъм Спасителния център за диви животни, сложете я в кашонче с дупки за въздух, на тихо и спокойно място. Нека вижда възможно най-малко домашната обстановка. Не я гушкайте и мачкайте, защото така я стресирате, а птиците могат и да умрат от стреса. Веднага се свържете със Спасителния център за диви животни, за да получите указания как да стане транспортирането.

Горски ушати сови: Тези птици обитават населените места – градове и села. Обикновено прекарват деня скрити сред листата на дърветата в някой стар парк. Малките напускат гнездото още преди да могат да летят и се разхождат по съседните клони. Родителите им ги намират по пронизителните звуци, които издават, и им носят храна. Много често малките любопитковци “тупват” на земята при някой по-силен порив на вятъра или просто не успяват да запазят равновесие докато шляпат по клоните. На земята, обаче, ги чакат много опасности - кучета, котки, други птици и хищници. Често хората смятат, че птиците могат да вдигнат детето си с крака и да го качат на дървото. Това, обаче, е невъзможно. Ако се случи да намерите бебе горска ушата сова или чухал, качете го на висок клон до мястото, където сте го намерили, и изчакайте малко, за да видите дали няма пак да тупне на земята. Родителите, със сигурност, са наблизо, а те най- добре биха се погрижили за своето малко.

Бухали и горски улулици: Обитават горите и не се срещат в парковете и градините на населените места, но както и малките на ушатите сови и чухалите, те също напускат гнездата преди да могат да летят и е твърде възможно да намерите такава птица при някой от излетите си. Оставени на земята, тези бебета също стават жертва на хищници, така че качете мъника на най-близкото достъпно дърво. Родителите му са наблизо, а те най-добре ще се погрижат за своята рожба. Наблюдавайте го известно време дали няма да тупне обратно на земята.

Кукумявки и забулени сови: Кукумявките обикновено обитават къщи, а забулените сови изоставени или малко посещавани селскостопански постройки. Те също много често стават жертва на хищници. Ако намерите малко на кукумявка или забулена сова, потърсете най-безопасното високо място в сградата, където да поставите малкото. Най-добре това да е някоя тъмна ниша под покрива, но имайте предвид, че мястото трябва да е достъпно отвън, така че родителите да могат да стигнат до малкото.

Пойни птици: В парковете, градините, полята и горите гнездят много пойни птички. Понякога, техните малки също падат от гнездата си. За разлика от някои нощни грабливи птици, за малките на пойните не е характерно да напускат гнездото преди да могат да летят. Намирането им на земята е доказателство, че нещо се е случило с гнездото или малкото е претърпяло инцидент. Ако намерите малко на пойна птица, потърсете гнездото в клоните на най-близкото дърво или храст или по околните постройки. Ако го откриете и то е достъпно за вас, върнете малкото в него. Ако намерите цялото гнездо съборено на земята и забележите родителите наблизо, опитайте да прикрепите гнездото на дървото, храста или постройката, откъдето смятате, че е паднало, на достатъчно безопасно разстояние от земята.

Дневни грабливи птици: Голяма част от хората не подозират, че много грабливи птици гнездят в градовете и селата. Техните малки, обикновено, правят първите си опити да полетят в достатъчно “зряла” възраст, когато са напълно оперени, но не всички са достатъчно добре подготвени за тази съдбовна крачка. Много често малките падат на земята, не могат да излетят от там и стават жертва на хищниците. Ако намерите малко на хищна птица, опитайте се да го качите на безопасно място – клон или козирка на сграда, след което го наблюдавайте известно време дали няма да падне отново на земята.

Бял щъркел: С присъствието на тези птици сме свикнали отдавна. Техните гнезда са буквално “под носовете ни”. Много често малките им падат от гнездата по невнимание или избутани от по-големите щъркелчета. Първият опит за летене при малките на щъркела също не винаги е успешен. Много често малките имат нужда от още само няколко дни за да станат напълно готови за да полетят. Ако намерите бебе щъркел и то е още покрито с пух, значи още му е рано да лети и е било избутано от другите щъркелчета. В случай, че гнездото е на електрически стълб, най-добре потърсете помощ от местното електроразпределително дружество чрез кмета на населеното място, за да бъде върнато пилето обратно в гнездото при родителите му.Ако щъркелчето е вече оперено и е паднало при първия му опит за летене, опитайте се да го подгоните. Ако го хванете, значи и хищник ще може да го хване. Ако, обаче, все пак успее да отлети на достатъчно далечно разстояние, значи всичко е наред и птицата може да се грижи сама за себе си. Родителите обикновено не изоставят малките си и са винаги наоколо, готови да дадат ценни уроци по оцеляване на рожбите си.

Вранови птици: Враните, свраките, чавките и сойките са наши съседи в населените места. Често малките им в първия си опит за летене се озовават на земята и изглеждат напълно безпомощни. Ако се опитате да хванете някое от тях, обаче, вероятно ще бъдете изненадани от крясъците на всеотдайните родители, а може дори да усетите силата на човките им. Ако намерите малко на вранова птица и то е още голичко или с недостатъчно пера по тялото, опитайте да го върнете в гнездото му, ако можете да го достигнете със стълба. Ако е достатъчно добре оперено, качете го на висок клон в някое близко дърво.

Как да действаме, ако номерим бебе- бозайник?  Таралежи, сънливци, катерици – всички те обитават и населените места, където често се сблъскват с много опасности. В случаите, когато малките позволяват да бъдат хванати, най-често те са още съвсем невръстни, а често дори още слепи. Ако намерите гнездото или хралупата, от където е изпаднало малкото най-добре опитайте да го върнете обратно. Ако е достатъчно голямо, но все пак го хванете, поставете го на безопасно място, ако мястото на което сте го намерили ви се струва опасно (кръстовище, оживен парк и т.н.), но не много далеч от мястото, на което сте го намерили. Родителите, вероятно, са наблизо, освен ако нямате доказателство за тяхната смърт.

Ако намерите малко диво зайче, сърне или лисиче в полето или гората НЕ ГО ВЗИМАЙТЕ, то не е изоставено. Майката ще се върне при него да го нахрани. Това е обичайно поведение за тези видове животни. Малките стоят спотаени, докато родителите търсят храна. Ако мястото ви се струва крайно опасно (близо до път или друго оживено място), преместете малкото като не го пипате с голи ръце, но не много надалеч. Майката ще го намери, бъдете сигурни.

Ако намерите сухоземна костенурка бебе в населено място - град или оживено село, при всички случаи това местообитание е опасно за нея. Отделно, има региони, в които, по принцип, сухоземните костенурки не са характерен вид. Ето защо, най-добре е преди да пристъпите към каквито и да е действия да се обадите на екипа на Спасителния център или РИОСВ, на територията на която се намирате. Сухоземните костенурки са защитен вид и не бива да се отглеждат като домашни любимци. Тяхното място е дивата природа!

В случаите, когато не можете да върнете малкото на родителите му или в естествената му среда, свържете се с екипа на Спасителния център на посочените по-долу телефони, съответното поделение на РИОСВ или лесничейството за района, в който се намирате, а междувременно:

1. Приберете малкото на тихо и спокойно място в картонена кутия, предварително постлана с вестници, стари парцали или трева и с достатъчно възможност за достъп на въздух.
2. Ако е птица, още неоперена (в пухово оперение) или гола, поставете в кутията малка бутилка с гореща вода, но увита в парче плат, така че малкото да няма пряк допир с нея и да се изгори. Така ще имитирате топлината на майчиното тяло. Сменяйте бутилката периодично, като внимавате да не затисне малкото.

Хранене: За всички живи същества наличието на храна е много важно условие за оцеляването. Много е важно, обаче, каква храна ще предоставим на мъника, за който трябва да се погрижим. Ето най-общи правила за храненето:
1. В никакъв случай не давайте на животното топлинно обработена или овкусена храна като колбаси, супи, кисело или прясно мляко, хляб, бисквити, манджи... Освен, че най-често водят до увреждане храносмилателната система, в много от случаите тези храни стават причина за бързата и мъчителна смърт на животинката. За предпочитане е веднага да се свържете с екипа на Спасителния център за да получите указания за вида храна, който можете да използвате за съответния вид животно.
2. Малките на нощните и дневните грабливи птици може да бъдат захранени в домашни условия с чисто, необработено пилешко месо или черен дроб. Режат се малки парченца, които преди подаването към устата се потапят във вода. На едно хранене птица с тегло 200-300 грама може да поеме 20-30 грама месо. Желателно е храненето  да бъде три пъти на ден.
3. За пойните птички най-достъпната храна са белите червеи, продавани в ловно-рибарските магазини. Желателно е преди да бъдат дадени да се нарежат на парченца, защото тези червеи са с много дебела външна ципа, която не позволява усвояването на хранителните вещества от организма. Желателно е храненето да става през 2-3 часа.
4. Малките на белия щъркел може да се захранят с малки парченца необработено пилешко месо или риба. Храната се овлажнява с малко вода. Ако малкото е немощно или просто твърде малко, предложете и парченца храна с пинсета към клюна, като внимавате да не се набоде на нея.
5. Врановите птици може да се захранят с необработено месо - парченца пилешко или черен дроб, бели червеи (предварително нарязани) или предварително накиснати във вода до леко омекване котешки или кучешки гранули. Храната трябва да е овлажнена, за да бъде лесна за преглъщане. Ако птицата е малка и проси храна като си отваря клюна и грачи, трябва да поставяте малки парченца от храната в клюна. Ако е поотраснала и вече е в състояние да се храни сама, поднесете купичка с храната пред нея. Този вид птици имат нужда от наличие на вода, която да поемат, ако имат нужда, сами. При храненето на всички птици ползвайте пинсети, като внимавате птицата да не си нарани очите на тях, като прави резки движения.
6. Бозайниците не бива в никакъв случай да се хранят с мляко от копитни животни (краве, овче, козе, биволско). То не е подходящо за тях и най-често води до диария и смърт в рамките на няколко дни. Необходимо е да се хранят с адаптирано мляко за бебета котенца и кученца, което можете да закупите от ветеринарна аптека или някои зоомагазини. Ако не разполагате с адаптирано мляко, най-добре предлагайте на малкото затоплена вода или физиологичен разтвор. Това, обаче, може да продължи не повече от едно денонощие! След хранене задължително масажирайте коремчето на малкото за да го стимулирате да се изходи (дефекация), както би направила майка му. Посочената храна би могла да бъде и опасна при по-продължително използване както би направила майка му.

Имайте предвид, че всички тези съвети по отношение на храненето или отглеждането на малки диви животни са “първа помощ”. Посочената храна би могла да бъде и опасна при по-продължително използване! Посочените действия са принципни и следва да имате предвид, че всеки случай е сам по себе си специфичен. Съветваме ви при първа възможност да се свържете със Спасителния център, съответната РИОСВ или лесничейството в района, в който се намирате. Трябва да знаете, че улавянето и отглеждането в домашни условия на повечето от посочените видове е забранено от закона и има сериозни санкции за това. Разрешено е отглеждането им само в Спасителния център за диви животни в Стара Загора и в зоологическите градини. Ако все пак желаете да бъдете съпричастни към отглеждането на дивите животни запознайте се със осиновителната програма на спасителния център тук.

ВНИМАНИЕ!!! БЪДЕТЕ ПРЕДПАЗЛИВИ В КОНТАКТА СИ С ДИВИТЕ ЖИВОТНИ! НИКОГА НЕ ГИ ДОКСВАЙТЕ С ГОЛИ РЪЦЕ. НЯКОИ ОТ ТЯХ ИМАТ ОПАСНИ НОКТИ ИЛИ ЗЪБИ, ОСВЕН ТОВА МНОГО ЧЕСТО ПРЕНАСЯТ И ЗАРАЗИ. ПРИ ХВАЩАНЕТО ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПОДРЪЧНИ СРЕДСТВА – СТАРИ ДРЕХИ, РЪКАВИЦИ, ОДЕАЛА, ЧАРШАФИ И Т.Н. ОБИЛНО ИЗМИВАЙТЕ И ДЕЗИНФЕКЦИРАЙТЕ РЪЦЕТЕ СИ СЛЕД ВСЯКА МАНИПУЛАЦИЯ С ЖИВОТНО. НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА МАЛКИ ДЕЦА ДА ИМАТ ДОПИР ДО ДИВИТЕ ЖИВОТНИ. ТОВА Е ОПАСНО И ЗА ТЯХ И ЗА ЖИВОТНОТО.

Телефони за връзка: Спасителен център за диви животни- Ст.Загора, 042 607741
E-mail:[email protected]
Web: www.greenbalkans-wrbc.org

Спасителният център е единствената “болница” в България, специализирана в оказване на спешна ветеринарно медицинска помощ на пострадали диви животни. Създаден през 1994 година, Центърът функционира като част от дейността на неправителствената природозащитна организация “Зелени Балкани”. Всяка година в Центъра постъпват над 600 нуждаещи се от помощ диви животни. Повече от 30-40 % от тях се възстановяват успешно и се връщат в дивата природа.